Изграждането на Стопанския факултет е резултат на сътрудничеството между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Института за икономически изследвания на БАН.
Стартира с решение на АС на ВТУ от 11 март 1992 г. и подписване на Споразумение между ВТУ и ИИИ на БАН на 1 април 1992 г. за създаване на факултет „Стопанско управление“, преименуван през 1994 г. на Стопански факултет.
Факултетът ефикасно интегрира науката и образованието, резултатно обединява усилията на университетските преподаватели и учените от ИИИ на БАН и полага основите на успешно развитие.
Първото общо събрание се провежда в ИИИ на БАН на 27 май 1992 г. Първият Декан на факултет „Стопанско управление“ е проф. дин Иван Димов, вдъхновителят на идеята, ентусиастът, инициаторът, организаторът.
Обучението се осъществява в специалности – „Фирмено управление“, „Маркетинг“, „Финанси (организирани пазари)“ и „Управление на кооперациите“ от три катедри – „Икономическа теория“, „Финанси и банково дело“, „Управление“.
През 1999 г. започва обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“ и в образователна и научна степен „доктор“.
В момента в Стопански факултет са обособени пет катедри – „Икономическа теория и МИО“ , „Финанси и счетоводство“ , „Стопанско управление“ , „Туризъм“ , „Организация и методология на социалните дейности“ с авторитетни в образованието и науката преподаватели.
В своите успешни тридесет години Стопанският факултет е обучил хиляди студенти в четири професионални направления – Икономика, Администрация и управление, Туризъм и Социални дейности, в девет бакалавърски специалности „Счетоводство и контрол“, „Финанси“, „Маркетинг“, „Международни икономически отношения“, „Стопанско управление“, „Публична администрация“, „Туризъм“, „Социални дейности“ и „Предприемачество в социалната сфера“, в 22 магистърски програми и в 5 докторски програми.
В структурата на ВТУ Стопанският факултет е водещо и значимо звено, а в обществото и академичната общност е авторитетен, конкурентоспособен образователен и научен център. Той успешно се развива в обстановка на все по-изостряща се външна и вътрешна конкуренция във висшето образование, отговаря на критичността и увеличаващите се изисквания на обществото и бизнеса към завършилите висше образование, постига съответствие със завишените критерии на голяма част от студентите към качеството на обучението и резултатно преследва академична евроинтеграция и хармонизиране с европейското образователно пространство, с европейските измерения в обучението и научните изследвания.